2.10.2011 г., 16:57 ч.

Фернандо 

  Поезия
775 0 24

 

Запей ми, Фернандо, запей и не спирай,

повтаряй ми колко е хубав животът,

как всяка тревичка е струна на лира

и ладия – всяка продънена лодка,

и дама е всяка разпътна метреса,

и роза е всеки бодил във полето,

и славей е всеки пияница весел,

и щастие – всеки балон във небето.

 

Запей ми, Фернандо, а аз ще танцувам,

пиян от винóто на твойта измама

и нищо, че мислиш, че май те сънувам,

щом виждам красивото, дето го няма.

 

Аз виждам красивото, дето го искам.

И ти не ми пречиш изобщо, Фернандо.

Млъкни, ако щеш, трубадуре измислен.

Кажи, ако щеш, че се казваш Иван.

 

© Валентин Евстатиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??