Фестивал в Родопа планина
(на Ели)
Времето е спряло във едно градче.
Улица тиха със плакат. Ахааа - за фестивал е.
Времето е спряло, но реката си тече.
И конкурсът млади хора от света събрал е.
Стар чардак - керемиди от планински камък.
Дувар, реден на сухо, от дялана планинска плът...
В ъгъла огнище – пещ с мъждукащ пламък...
Калдаръм отпред, уморен е... но бива го за път.
Двор голям - по средата горд бунар столетник,
под капака с лъхаща от него хлад и благина...
стои си там като забравен от доброто клетник,
със вода кристална като застинала във времето сълза.
Далеч от градски шум и бързане припряно,
далеч от техно, хаус, реклама и звук кански - синтетичен...
хора млади търсят нещо тук древно - неизпяно,
фолклор от извор, по балкански... и стар... и специфичен.
От нации различни танц и песен да се лей не спира.
Чудна нощ с концерти – в съпровод на хиляди щурци.
Мистика наоколо витае... там високо звезден куп наподобява лира,
може пък да е Орфей - прави от звезди за победителя венци!
Млади хора! Много са насядали направо по земята.
Изпълненията екзотични аплодират с възгласи и със ръце...
До Татул се носи от концерта фестивален веселбата,
пълни тя със радост на планина Родопа старото сърце.
© Ригит Всички права запазени