Когато вън е още тъй студено –
предпролетно, а пак сковано в мраз,
затрупано от сняг и вледенено
в компенсаторна февруарска власт,
и още зъзне крушата на двора
с накацали умислени врабци,
и пак със снежна шапка е стоборът,
градината пък – в кучешки следи,
когато вън все още вее зима,
макар кокичетата да цъфтят –
утеха пред камината си имам –
в краката ми две котки да предат.
И разтопена в мъркащо безвремие,
с роман любовен, с плетка или в сън,
усещам с кожата си как добре ми е
да си флиртувам с минусите вън.
Ръка към теб протягам мълчаливо –
о, миг познат на допир и на вкус!
Ти чаша вино с обич ми наливаш
и всички минуси превръщаш в плюс.
© Венета Всички права запазени