1.10.2017 г., 0:15 ч.

Фиаско 

  Поезия » Любовна
913 1 0

Още я помня.
Казваше, че сърцето ѝ спира

всеки път, когато съм наблизо.

Моето спираше всеки път,

когато я нямаше.

Разкри ми тайните си.

Разкрих и моите.

Подарих ѝ сърцето си.

Подари ми нейното.

Разделихме малко болка,

малко смях.

Беше като приказка – 

хубаво, но кратко.

И последва,

както в приказките хубави,

познатото фиаско...

© Константин Стефанов Всички права запазени

...

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??