Полудяваш в живота, когато не разбираш какво ти е дал.

Да се будиш, същинско е злато! За какво ти е онзи медал?

За какво ти е цялата проза на пияни кратуни в нощта?

Ще потънеш в морета от рози, ако нямаш смирена душа.
 

Ще се слееш безмълвно с тълпата и ще станеш пореден циник,

за когото плачът на децата е отрязан от дните му миг

и е нещо противно, което на сърцето му пусто тежи.

Не убивай, човеко, детето с непристойни и гнусни лъжи!
 

Вече няма какво да направя. Няма смисъл да тръгна дори.

Резултатът не беше ли равен? Кой ще носи добри новини?

Безрезервно животът ти дава да се будиш в узрелия ден.

Тази вечер смъртта отминава. Тя е в нежен лирически плен.
 

Опрощава греха на човека. Съблазнява с ефирни очи.

Под злокобната нейна опѐка цяла ера сега се топи.

Не продавай за нищо душата. Тя е твоят безценен нефрит.

Днес доброто спечели войната, но защо не дойде Фидипид?