Венчелистчета от маргаритка,
отронват се от моето лице…..
Те уханни са като медена питка,
но без тях аз съм леко перце…
Търся отново в душата си студена,
и във нея намирам фигурки от лед .
Заключвам вратата си почти смутена,
че това били са остатъците ми от теб...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация