Прибрах се от работа вечерта късно

с уморени крака и къркорещ стомах.

Потърсих в хладилника нещичко вкусно…

Нищо не виждам. Умирам от глад!

Искам да викам, реве ми се просто!

Нищичко сготвено няма у нас.

Останала манджа, месо или постно…

в мечтите ми само! Ах, свинско със праз…

Но секунда преди да се срина напълно

и да рухна на своята кухненска маса

най-отзад на хладилника зърнах аз чудо -

майонеза в кутийка от бяла пластмаса!

Намерих и в шкафа си мъничко хляб.

Обилно с майонеза филията намазах.

Космически вкус… Вселена, благодаря!

‘Само това ще вечерям’, си казах!

Филийката свърши, беше великолепна -

на черното бяло не можеш да кажеш.

Стомахът ми вече спокоен прошепна:

‘Може ли още една да намажеш?...’