Кой ти каза, че без обич може,
кой като вина ти я вмени?
Любовта, сменила осем кожи,
ще обязди други ширини.
Ще стоиш пред портите на рая,
с думите, останали без вкус.
Би ли се отрекъл най-накрая
трижди – както Петър от Исус?
Който може – нека да ѝ вярва.
Който може – нека ѝ прости.
Пограчѝ в полето като гарван,
но недей замлъква дълго ти.
Изкълви възтънките филизи
на греха си тъмен – до един.
И си науми по лъч как слиза
още нероденият ти син...
© Ивайло Терзийски Всички права запазени