Филмът е страшно голям.

Трима сме в мрачна постеля.

Защо тя го поставя все там?

Защо не сме само двамата с нея?

Нямам кошмари, защото не спя.

Търся аз надежда в тази синева.

Нямам цигара, само ябълка в ръка.

Слънцето не изгрява, Ева не е у дома.

Споделям на познати или не това.

Искам да чуя „Ще те обикне тя!“

Чета в очите им „Бедничкият той!“

Все виждам косите ù... Боже мой!

Когато е далеч, искам да ù кажа сто неща.

Близо ли е, правя безлична тишина.

Уча за етика, а морално деградирал се чувствам.

Искам симпатетика, но брутално ограбен съм и лудвам.

Да гледам напред е разумно.

Да искам това изглежда безумно.

Полека-лека потъмнявам  и груб ставам.

Тя това иска, но изпуска, че се осакатявам.