13.10.2011 г., 14:09 ч.

Философия 

  Поезия » Гражданска
359 1 0

ФИЛОСОФИЯ

 

Не мисля, че защото нямам  време,

не се заглеждам вече, огледало, в теб...

И не затуй, че съвестта ми дреме,

аз вадя щастието си от своя джоб!...

 

Аз знам, светът не се върти край мене,

а сам се блъскам в някакъв водовъртеж...

Като костилка съхне мойто семе,

а и мечтите ми от мене  тръгват пеш!

 

От болните амбиции големи,

от онзи шеметен необуздан стремеж,

стоят руините недоградени...

И мигащата светлинка на мойта свещ!

 

Безперспективите на друго време

сега болят в душата ми,  като артрит!...

Горчи езикът, дявол да го вземе,

и  механизмът  ми почти стои развит!

 

Сега аз виждам  същността нелепа.

Във огледалото на бойния другар...

И вярата ми слаба не укрепва...

Угасва пепелта на миналата жар!...

 

Но мойта Самота остана в мене,

да се надсмива тя  над дружба и любов!...

Дорде с Наивника се разбереме,

ще изтървеме и великата любов!

 

Това е мойта лебедова песен!...

Аз знам, че няма власт Животът над Смъртта!...

От тез открития стоя потресен!...

И тегля аз на Равносметката черта....

 

 

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??