ФИЛОСОФИЯ
Не мисля, че защото нямам време,
не се заглеждам вече, огледало, в теб...
И не затуй, че съвестта ми дреме,
аз вадя щастието си от своя джоб!...
Аз знам, светът не се върти край мене,
а сам се блъскам в някакъв водовъртеж...
Като костилка съхне мойто семе,
а и мечтите ми от мене тръгват пеш!
От болните амбиции големи,
от онзи шеметен необуздан стремеж,
стоят руините недоградени...
И мигащата светлинка на мойта свещ!
Безперспективите на друго време
сега болят в душата ми, като артрит!...
Горчи езикът, дявол да го вземе,
и механизмът ми почти стои развит!
Сега аз виждам същността нелепа.
Във огледалото на бойния другар...
И вярата ми слаба не укрепва...
Угасва пепелта на миналата жар!...
Но мойта Самота остана в мене,
да се надсмива тя над дружба и любов!...
Дорде с Наивника се разбереме,
ще изтървеме и великата любов!
Това е мойта лебедова песен!...
Аз знам, че няма власт Животът над Смъртта!...
От тез открития стоя потресен!...
И тегля аз на Равносметката черта....
© Христо Славов Всички права запазени