Заглъхват бурните акорди на мечтите,
но публиката в залата мълчи
и само капка дъжд в очите
оставя във сърцето ти лъчи
Щом днес е сиво, представи си утре
и тъй до края на света,
Но щом отвън превърне се във вътре
ще се роди надежда в пепелта
И черното на сивото ще избелее,
и капката ще стане на море
глупецът самотата ще преодолее
и тя ще бъде пак дете ...