Сега е пет и петдесет.
И утро е – светлей навън.
Получих аз писмо от теб,
ала ме гони яко, сън.
Но нищо – ще ти отговоря,
защото много ми хареса...
Онази снимка помня, твоя –
на нея си, като принцеса.
За фотографията твоя,
която казваш ми да видя –
ще я погледна, след развоя,
на туй, що пиша в тази “книга”. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация