Младеж позапазен, минал шейсетте,
във нета потърси мома,
не мина и много, направи сефте,
там срещна девойка сама.
То беше поезия, после и проза,
от дума на дума на лампата слаба,
словата течаха му като амброзия,
към сто и пет летната баба.
Илия Вълчев
© Илия Вълчев Всички права запазени