1.Изпращаш ми тъма. Какво съм ти виновна.
Не съм съдбата ти и ти не си за мен.
Каквото и да кажа, ще си недоволен,
банален е развоят като празен ден.
Ще те боли и преболи, но дай си време,
танцувай цяла вечер, за нищо не мисли.
Притихнала във ъгъла - единствена и старомодна,
невидима за тебе верността мълчи.
Ще тръгнем тихо двете. А луната горе
паважа като лампион ще освети.
И няма как да се препъна и объркам -
да хлопам на погрешните врати.
2.Изпращаш ми тъма на косъм от сърцето.
Замира въздухът, като скала тежи.
Каквото има да се случи, ще се случи.
Барутът е по-сух от есенни треви.
Преди искрата по фитила да се спусне
в магнитен и необратим копнеж,
провиждам зарево от стари грешки.
Но как без огън огъня да спреш.
© Христина Комаревска Всички права запазени