9.06.2010 г., 23:37 ч.
Forbidden Love
547
0
0
Сълзите ми ти няма да ги видиш -
застинаха по дигите на гърлото.
Изморил си се в сърцето ми да скиташ...
Спъна се душата ми по стръмното.
Лицето ми ти вече няма да докоснеш.
Сам се забрани... до полудяване.
И мойта сянка няма вече да я срещнеш.
Трябва днес да почнем да забравяме.
Забрани ми и в съня си да те търся.
Аз бях онази, дето сто пъти те е отричала.
Споменът не е хартия... да го скъсам...
Онази бях, безумно дето е обичала! ...
застинаха по дигите на гърлото.
Изморил си се в сърцето ми да скиташ...
Спъна се душата ми по стръмното.
Лицето ми ти вече няма да докоснеш.
Сам се забрани... до полудяване.
И мойта сянка няма вече да я срещнеш.
Трябва днес да почнем да забравяме.
Забрани ми и в съня си да те търся.
Аз бях онази, дето сто пъти те е отричала.
Споменът не е хартия... да го скъсам...
Онази бях, безумно дето е обичала! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Ина Всички права запазени
Предложения
-
-
Когато вечерта полека пие последните лъчи на моя ден, луната щом почти проточи шия през малкия прозо...
-
Очи затваряш хрисимо в нощта, пребродих с тебе сто живота кратки Последния билет от суета държи оназ...
-
Ако заплача, ще срутя небето и сто години болка ще вали. Но просто се усмихвам и сърцето, красиво лъ...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
