14.07.2017 г., 21:17 ч.

Формата на камъка 

  Поезия
594 3 6

Все някога от всички мои истини
една ще се окаже безвъзвратна.
Каквото отвисоко съм помислила,
ще бъде маловажно като вятър.

 

Излишното, което съм пресилила,
ще тегне като камък философски,
а капките в едно петно мастилено
ще пламнат върху кладата от строфи.

 

Спасените, с клеймо на грозни патета,
ще ровят за трохички между хората,
а някъде високо в необята
най-белите ще бъдат изговорени.

 

Единствено космическото слово
до края съвършено ще ме мами
и знам, че е ключето за оковите,
но може би е с формата на камъка.

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??