Аз нямам много маски.
Нямам и една.
Аз съм много личности.
И те не се познават.
Живеят във различни стаи.
С различни цветове.
И никоя от тях не помни,
че всичките съм Аз.
Когато ми се сърдиш
и казваш, че съм те ранил,
знай, винаги попадаш
на личността, която във момента спи
и чака активация.
Активират се с „Предаден”.
Защото много пъти съм предаван.
И всяка личност я боли.
На стаите им стените са предателства.
Но те това не помнят.
Това го помня само Аз.
И искам да остана без стени.
Да ги разбия.
Понякога се чудя
дали това пак толкоз ще боли.
И чувството какво ще бъде,
когато Аз нахлуя в тези стаи
и всички личности ме разпознаят.
Може би ще си припомня,
че теб съм наранил.
© София Оренда Всички права запазени