20.02.2013 г., 21:59 ч.

Фрагментация 

  Поезия » Любовна
1221 0 3

Аз нямам много маски.

Нямам и една.

Аз съм много личности.

И те не се познават.

Живеят във различни стаи.

С различни цветове.

И никоя от тях не помни,

че всичките съм Аз.

Когато ми се сърдиш 

и казваш, че съм те ранил,

знай, винаги попадаш

на личността, която във момента спи

и чака активация.

Активират се с „Предаден”.

Защото много пъти съм предаван.

И всяка личност я боли.

На стаите им стените са предателства.

Но те това не помнят.

Това го помня само Аз.

И искам да остана без стени.

Да ги разбия.

Понякога се чудя 

дали това  пак толкоз ще боли.

И чувството какво ще бъде,

когато Аз нахлуя в тези стаи

и всички личности ме разпознаят.

Може би ще си припомня,

че теб съм наранил.

© София Оренда Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "припомнянето" в "дзен" не преминава през многообразието на личностите..това би било твърде дълъг път,нещо като психоанализата,което няма край.. припомнянето на Себе си в "дзен" изчиства както "едното",така и "многото","аз" и "не аз"
  • да,такова "нараняване" "говори за пърхането на крилете"..., в случая светкавицата на припомнянето може да премине през многото личности, но може и никога да не се превърне във врата. Двете крила изпърхват и птицата полита, какъв е полетът й с едно крило?
  • тогава няма да има кой да си припомня (и какво (кого) да се припомня)..в "дзен" това "нараняване" се е предизвиквало понякога с юмрук,тояга..и си е било голям късмет,дар за ученика от учителя
Предложения
: ??:??