Циганка дребна ме спря на паважа,

ръката ми хвана и занарежда с тих глас:

"Чакай како, ей тук ша ти кажа, за всичкото де иде

и магията дет са ти сторили близо до вас!"

Погледнах я с насмешка и ѝ рекох:

„Давай да те видя, колко знайш!

Само, че внимавай! Не ми ли хареса

и петак едничък, няма да ти дам!“

"Значи, чувай ма сега, много убавини идат!

Шъ съ сгодиш, има-няма скоро...

Шъ тъ вземе важен дипломат...

И богатсвото шъ са изсипе върху тебе

Леле, леле… палат върху палат....

Ама ти тегне връз главата зла магия!

В къщата ти някаква змия едни ги крои...

От болест да съ вардиш и от лош комшия!

Носят ти страшна мъка и коварни беди"

Погледнах гледачката и смело попитах:

"От кого да се пазя, аз живея сама!

В хотелската стая там на перваза

единствен съсед, ми е само нощта!"

А тя ме изгледа и отново подхвана:

"Ако е тъй, няма проблем!

Дай сега, како, няколко евро,

щот големо щастие иде връз теб!"