Григорама (Гри)
19 50
29.11.2007 г., 8:27 ч.

Гарнизонна любов 

  Поезия » Любовна
784 0 6

Гарнизонна любов

 

 

Потеглят бавно влаковите колела

и моята душа потъва в мъгла.

За кой ли път напускам аз града,

дарил ме с Весито и любовта?!

 

Виновен ли съм аз, че съм курсант

и моята любима виждам рядко?

Но срещите ни нямат те безспир,

когато съм в Пловдив аз за кратко.

 

Но знам, ще дойде ден такъв

и ние пак ще бъдем двама.

Разхождайки се с нея за ръка,

отново ще зовем тез трепетни слова.

 

Обичам те! Обичам те и аз! -

тъй, сладко прозвуча в нощта.

Забравяйки за миг, че съм курсант,

а мойта мила - че утре няма да ме има.

 

 

 

 

 

 

 

© Гри Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??