vega666 (Младен Мисана)
1666 14275
15.09.2019 г., 8:21 ч.

Гарван 

  Поезия
607 12 10

Изхвърлям скъпоценното зад рамо,
студено утро ми намята шал.
Скверни ме слънцето от облаци обрано
и няма как да си остана цял.

В завоите от спомени се губя,
разтеглен влак сред черната си нощ.
Излюпих гарван от яйцето блудно.
Полита той - аз бързо губя мощ.

© Младен Мисана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Откровено мога да заявя, че авторът, който предизвиква най-много размисли у мен това си ти, Младене. Поздравления за оригиналния и въздействащ стих!
  • Силна и замисляща се творба...!Хареса ми!
  • Двойственост, която обърква бялото око на гарвана... Хареса ми! Поздравления, Младене!
  • Излюпих гарван от яйцето блудно...Невероятен стих с дълбок философски смисъл! Поздравления!
  • Гарван...
    Интересно и хубаво.
  • Много интересен стих! Гарванът и неговия двойствен смисъл ( светлина и мрак), излюпен от блудно яйце, който полита...прекъснатата връзка със значимото, което е обречено да отлети още в зародиш, нарушената цялост и изчерпаните сили от вложената енергия на всеотдайност наградени с полет- ,,и няма как да си остана цял...Полита той-аз бързо губя мощ.,, ... дори ,,изхвърлено,, , това което е било истински значимо остава в спомените, които носят тъга и макар и в миналото те се пренасят и в настояще и бъдеще -,,В завоите от спомени се губя, разтеглен влак сред черната си нощ,,... Много ми хареса, поздравявам те!
  • Светът ни притежава:

    „Изхвърлям скъпоценното зад рамо,
    студено утро ми намята шал.“

    Светът ни измъчва:

    „Скверни ме слънцето от облаци обрано
    и няма как да си остана цял.“

    Но ние не се притежаваме:

    „В завоите от спомени се губя,
    разтеглен влак сред черната си нощ.“

    Случайността може да е спасение от лоша съдба и късметлия е този, който полети с крилете ѝ, за да види света по нов начин :

    „Излюпих гарван от яйцето блудно.
    Полита той - аз бързо губя мощ.“

    Силите ни се възстановяват, когато сме в мир със себе си, може би... Интересен текст, аз си го разтълкувах по свой си начин. Образите са много особени и вдъхват особено усещане за пустота и действителност, които са поетични в същността си.
  • Да отгледаш неблагодарност е поука...
    И си вече прицел:на неука клюка!
    Поздравления,Младен!
  • Не ми е чуждо това състояние, което си описал, Младене... Точна и силно въздействаща метафоричност, с мъдро прозрение на финала!... Размисли ме...
    Поздравления!
  • Великолепен стих, Младене!
Предложения
: ??:??