Полицията счупи тишината,
за истина на глас се разкрещя.
Народът гледа, резултата чака,
а тишината все е тишина.
Пак с лъжи напевно ни приспиват
и дават ни трохички за храна.
Говорят ни, че много сме щастливи,
че сме в тунел, а не във пещера.
Но никой не подменя пелената
която днес на минало смърди.
Полицията счупи тишината,
но то е като пръцкане почти.
Стареем непроходили и болни,
а проходилки нямаме дори.
Единствено заспали сме доволни.
Върви народът, въззаспал върви.
Наспаните се люшкат в самолети.
Мащехи ги вземат за деца,
измиват им очите и ръцете,
а гарван грачи в родната страна.
© Валентин Йорданов Всички права запазени