Неугледен, с издраскана буза,
приближава, кой мислиш– Гаврош?!
Парвенюта поглеждат го гузно,
попрелели в излишен разкош.
В уморения ритъм на времето
той – Гаврош– е тъй горд и напет!
Само дето над русото теме
липсва старият, скъсан каскет.
Стиснал в шепата жълто петаче,
го посочва на всеки с: " Пардон...!"
Край детето фонтаните плачат
и скрибуца забравен файтон.