Генерали решават
Сякаш клоунът гримът не си маха.
Сякаш всеки ден камбаните в траур.
Сякаш времето си е запиляло
часовника умиращо тракащ.
Сякаш никога няма да има...
Утрото пияно залита.
Усти неми, но мозъци прями,
сякаш никога няма да има.
Вярвам в пясъчни кули все още,
гледам отлива полунощен
и се питам дали съм нарочен
дете сляпо да съм си още.
Стрелят в София, в Русе умират.
Стрелят във въздуха, умира земята.
Сякаш накак си времето спира
по нечия генералска команда.
Сякаш клоунът грима си не маха.
Сякаш всеки ден жените са в траур.
Сякаш времето се е запиляло
по нечия адмиралска команда.
© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени