valia1771 (Ивон)
371 11611
27.05.2010 г., 14:50 ч.

Генератор на чувства 

  Поезия » Хумористична
859 0 21

Веднъж спомена, че съм „всичко” за теб,

а аз от малко се паля,

събрах ветровете от южната степ

- хиляда пожара направих.

 

Искаше Слънце – не беше проблем,

с мерак всяка сутрин изгрявах,

Луната чак болна се тръшна от мен -

да бъде суетна не давах.

 

Всички южни морета изпих със очи

и с любовни вълни те обливах,

ти лежеше до мен, следоргазмено жив

и мърмореше: „Нещо не стига”.

 

Искаше птичка - сложих си пера,

всички патки и гъски оскубах;

паунът - от завист - се скри и умря,

а пък теб - не можах да събудя.

 

Нали съм си „всичко”, сама генерирам

любов и себедостатъчност.

Като източник ядрен - не мога да спирам,

все енергия имам остатъчна.

© Ивон Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??