Раздадох името си...
И какво остана?
Очакване и нищо, нищо друго...
Светец не станах...
Няма и да стана...
И не получих някакви заслуги.
Постигнах малко...
А пък много губих...
Но името остава с мен докрая!
Не ме предава!
С него страдах, любих
и с него ще си тръгна – туй го зная...
Но го раздадох ...
И не ми се свиди.
Най-близките ми днес го наследяват.
Дай Боже някой ден да видят –
най-българския ден им завещавам!
© Георги Ванчев Всички права запазени