Героизъм от порой
С благороден, чист елит
и народ – морален, смел,
що е устремът – фалит,
що въртим се тъй без цел.
Щом лъжата е престиж,
истината – автогол,
щом растем в алъш-вериж,
сред прогреса – бос и гол.
Щом ни управлява страх,
бедност щом ни унижи,
щом не можем със замах
да изчистим куп лъжи.
Псуваме или мълчим,
или бягаме с мерак,
все така ли ще вървим,
сигурно, е, няма как.
На каишка и под строй,
сред калта и до уши.
Кой да ни спасява, кой,
кой ли да ни утеши?
Щом герой са до герой
там, най-горе и отпред,
с героизъм от порой,
с благородство, но от смет.
А пък ние сме народ –
тих, послушен, услужлив –
лее кървавата пот,
с благодарност, че е жив.
© Милена Френкева Всички права запазени
Свързани произведения
… навярно съм тотално изтрещял, щом вече не откривам нищо свято
в живота, който Господ ми е дал – да го възпявам всеки ден с Ерато! –
да се възнасям в бодри небеса подир небесна орда от мръсници,
и цял ден да ме води за носа – Академик! – по медийни терлици. ...
Коментари
-
Права си, Миленче, народа ни знае как да търпи, толкова години са го мачкали, та е свикнал и на помия и на свинщина! Но тия горе нека не се залъгват, че ще им се размине! Хареса ми!
-
Харесах! Но тук там трябва да се редактира: "алъш-вериШ", "лъжата е престиж", "герой са до герой".
Надявам се да не си обидчива. Просто ми се набиха на очи тези неща в този, иначе, много добър стих. -
Това е граждански стих от този тип, който казва нещата без грим!
Истински!
Поздравявам те!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Благодаря, Емо. На мен ми харесва така, но ако имаш предложения, сподели на лични и мога да си взема нещо
Благодаря, Миночка. Ако пазим и развиваме личната си свобода, без да я превръщаме в свободия, това може да повлияе благоприятно и на обществената свобода, макар и бавно