Красотата на любовта...
Не мога да забравя тона на гласът ти
та той ми протегна ръка с душата си...
и сътвори моята, отвори вратата и влезе,
тогава когато бях мъртва и нямах любов...
Не мога да забравя морето в очите ти,
та нали в дъното им блести болката ми,
излекувана, усмихната, преодоляна,
осветена в пътя си да продължава напред...
И имаше моменти, в които се питах...
колко време трябва да чакам слънчевия лъч,
и колко време трябва да вървя, за да пристигна ...