ГЛАД ЗА ГРЯХ
По Владо Любенов
С несигурното твое: „Стоп, че...”
насред ливадата с цветя,
въртя със пръстите си копче
на блузката ти и дъха
усещам как ти учестява
и въздухът нахлува свеж,
тъй като в приказка прастара,
с неутолим по теб копнеж.
Седефената им редица
аз разкопчавам – твоя страж – ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация