Глас нежен и омаен,
изрича думи с ритъм нежен за сетивата мои...
Глас, разбиващ в моята душа всяка буква,
с нежна ласка...
Глас, каращ моята плът
да тръпне за сегашния момент...
Тръпката остава и след час дори,
тръпка, чакана с векове...
Глас като лъч, пропит от звучните слова
в мрачна тишина...
Руши без злоба всяка сълза пролята,
на малки парченца стъкла,
стъкла от ваза прокълната...
Глас, извиващ всяка струна,
нанесъл се в моя свят без покана...
Звучност от приказка родена,
приспивна песен...
Неговият глас е нежната симфония
от розови листа и малко зеленинка...
Листа магични,
носещи се волно из кръгозора...
© Зузка Всички права запазени