Сред нощна тишина, облечена в бяло,
с трепет чакам изгрева.
Прегръщам се с ефира и летя безропотно,
така политам в безкрая.

И търся те сред сенките в здрача,
а ти си някъде далеч.
В очите ми воал от мрак се спуща.
Една искра проблесна в нощта.

Гласът ти чувам в душата си,
където тишината се таи.
Един щурец с цигулката засвири,
светулки заиграха в нощта.

И образът ти в светлина облечен е,
сияе и трепти сред нощната тъма.
Трептенията се превръщат в сияние,
което осенява моята душа.