bojan (Боян Иванов)
21 39
14.12.2006 г., 12:38 ч.

Гласът на миналото 

  Поезия
841 0 6

                                                          

                                                           Аз съм доказана истина

                                                           с болка и огън пречистена.

                                                           Аз съм възкръстнали спомени

                                                           чувства безкръвни отронили.

Аз съм зъл,злокобен пламък

                                                           от камината на древен замък.

 

                                                           ВСИЧКО и НИЩО съм аз.

                                                           В нощта тъжно шепна без глас...

                                                           А з съм вкаменените искри

                                                           на всички минали съдби.

 

 

               

© Боян Иванов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • впечатляващо е,все едно си безмъртен така ми изглеждат последните редове,благодаря за написаното в моята пощаПоздрави!!!!
  • Всичко и Нищо са двете думи,които най-точно описват човешката душевност!

  • Оставам безмълвна.
  • може да са тъжни,но за сметка на това са много добри и истински.
  • Да,стиховете са тъжни,но такива са били чувствата ми.
  • Замислих се дали и аз не съм такава камина и след съдбата ми дали ще остане само 1 каменна надгробна плоча- знак за игасналата искра?
Предложения
: ??:??