Увлича ме компанията в своя жив
и сякаш безконечен шум,
но сякаш червей гложди моя ум:
„А ти наистина ли си щастлив?“
Усмихвам се на вица сполучлив,
шега създавам съответно в миг...
Но в мен бушува и шуми:
„А ти наистина ли си щастлив?“
Кипи веселие - ще кажеш, че без срив –
и моя смях неспиращо извира...
Но самотата път към мен намира:
„А ти наистина ли си щастлив?“ ...