и когато 

пръстите ми 
ухаят на парфюма ти,
защото съм докосвала
врата ти
и щом облека 
бялата тениска,
открадната от тебе
с петънце от кафе
и в момента 
в който гласът ти
разпозная сред вятъра
тогава знам, 
че си истински 

но когато 
парфюмът вече
го няма, а
пръстите са 
просто уморени 
и щом не мога
да намеря бялата
тениска, 
а само петна от кафе
и момента в който
вече не чувам гласа ти
дори в тишината
тогава може би 
си просто илюзия.