Омръзнаха ми само главни роли
във нереални, непонятни мене сцени.
Издигната във култ за кратко нощем
и после разчленена на арена.
Омръзна ми сценарий чужд да сричам
и да повтарям теб удобни думи.
Обичам те, не те обичам...
След миг дори да спра да съществувам...
И да забравя за онази бялата,
която във гръдта ми се е свила,
онази – истинската и прекрасната
без маски, без дублажи, репетиции? ...