Гледам те... феерия от цветове си –
красива, дръзка във мечтите, смела,
представям си те даже по-красива
от снимките издайни твои... ти си Дива.
Гледам те... прекрасна си, за Бога,
защо си толкова красива и добра,
от колко време се старая да открия слабост в теб
и не успявам... защото нямаш и една.
Гледам те... подсказваш че го търсиш,
защо си всичко, което другите не са,
усещам в теб една приятелска усмивка,
чаровност до безумие си...знаеш го от мен.
Гледам те... и нямам думи със които да опиша,
теб и твоята душа, която обожавам,
ти самородно злато си приятелче... признавам,
аз чудя се в това да те обичам... или да ти се кланям.
© Борислав тодоров Всички права запазени