От дълго чакане ли, не знам:
една усмивка се роди
и грейна родовия храм,
тъй както грял е и преди.
Ще минават ден след ден
и ти със обич ще растеш;
ще бъдеш молитвено смирен –
утеха в пролетен цъфтеж.
Но нека винаги една
усмивка озарява твоя път.
Усмивката е топлина.
И любов за роден край и кът!
© Стойчо Станев Всички права запазени
Усмихна ме!