Опитах се щастлив да те направя,
но щастие не знаеш що е ти,
за тебе то е с някой да се караш,
чак Слънцето обиди, че блести.
Опитах се със обич да те купя,
позорно евтино ти се видя,
с вулкан от чувства те затрупах,
едва от скука не умря.
Опитах се с мечти да те запаля,
в магьосница превърнах се почти,
страхуваш се от истински провали,
та ти не си научен да летиш.
Омръзна ми към теб да се нагаждам,
да гледам все със твоите очи,
но ти си свикнал само да се раждаш
и цял живот над тебе да се бди.
Със себе си не можеш да се справиш,
измъчваш се и те боли,
напук си тръгнал да се давиш,
инатът нека ти тежи...
© Ивон Всички права запазени