severianin (Валентин Чернев)
417 677
25.04.2013 г., 15:06 ч.

Глина 

  Поезия
719 0 6

 

ГЛИНА

  

 

Бях глина.

Просто глина – влажна, тежка,

пред оня стар, неук грънчар – Живота.

Не станах ваза.

Той направи грешка,

а после каза – мислел ми доброто.

 

Какво добро!

Бях проста окарина

за проста песен на овчар в полето.

Дали сте чували как пее глината

на миналите дни под ветровете?

 

Какво добро!

Бях звънка пъстра стомна

за селяни с калпаци и цървули.

Дали поне един от вас си спомня

от стомна да е пил вода през юли?

 

Какво добро!

Бях шарена паница,

изпечена до звън в пещта на дните.

Дали сте яли бобена чорбица

от пръстена паница в механите?

 

И днес съм глина.

Но ненужна вече.

Да сте видели стомни в магазина?

Паниците останаха далече,

изчезна глинената окарина...

 

Това не е носталгия сълзлива

по времето на писаните стомни.

Живеем инак.

Дните си отиват,

децата окарините не помнят,

живеем в свят изменчив и метежен...

 

И тук е истинската ми тревога,

че аз съм глина.

Да съм фарфор нежен

или китайски порцелан – не мога...

 

 

© Валентин Чернев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Комплименти!
  • Дядо свиреше на окарина, прекрасно. А който не е пил от стомна през лятото,не усетил истинския вкус на водата. Опитала съм и бобена чорбица от пръстена паница и все още имам такива у дома.Стихотворението ми харесва, но последният стих - не съвсем. Не Ви отива да сте фарфор нежен или китайски порцелан.Животът си е знаел работата. Поздрави!
  • Чудно!
  • Не е направил грешка - сътворил е най-човешкото! Много, много ми хареса!
  • Хубаво е!
  • Свалям ти шапка!Прекрасно!
Предложения
: ??:??