Глухата улица
свършва до мене -
изходи няма
за теб.
Все там
причаквам те,
ти си ми пленникът,
вятър
с дъждовна
походка.
По калдъръма й
падат салкъмено
моите,
твоите
сълзи.
В глухата улица
пътят единствен е -
той
и напред,
и назад
е към мен.
14.01.2009 г. 22:30 ч.
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени