Заспаха тежък сън цветята, небето сбърчи свойте черти, пронизващ вятър разлюля листата, изсъхнали във своите висини Приседна първата снежинка, морна, на стръкче жилава трева и свеждайки очи, покорна, светът погълна в белота. Не след дълго крачеше бодро загърнат в кожи, като звяр през преспите със свойта песен премръзнал, малък коледар. Понесъл в пазвата си пламък, да стопли хорските сърца, в деня свещен, посрещнат беше от чисти греещи лица. А селото - тихо стаено в празничен, светъл покой, комините пушат смирено, огрени от звезди безброй.