29.10.2008 г., 21:17 ч.

Глупаво сърце 

  Поезия
977 0 0
Вълни от мисли
в бряг от спомени се блъскат,
но бряг реално не намират.
Потъва островчето на надежда
и бавно с него изчезва всичко.
Ти си там някъде, далечен,
блед, прозрачен, призрак вечен.
И нейде все още рей се
ликът ти слънчев.
Но не усмивка,
а сълзи напират
по тоз лик невзрачен. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ели Всички права запазени

Предложения
: ??:??