Вълни от мисли
в бряг от спомени се блъскат,
но бряг реално не намират.
Потъва островчето на надежда
и бавно с него изчезва всичко.
Ти си там някъде, далечен,
блед, прозрачен, призрак вечен.
И нейде все още рей се
ликът ти слънчев.
Но не усмивка,
а сълзи напират
по тоз лик невзрачен. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация