През прозореца наднича
белоснежна чистота.
Сняг облякъл е земята.
Приказна е красота.
Роши - котето, се чуди
с ококорени очи.
Нещо бяло вън се мъдри,
мляко е това, нали!?
Я да ида да го близна.
Вкусничко ще е това.
Малееее, колко е студено,
гърлото ме заболя!
Лапичката ми измръзна,
а мустакът стана лед.
Що за мляко изстудено
наваляло е навред?
Няма да го хапна вече!
Искам топло, като крем!
Слънчо, хайде покажи се,
млякото стопли за мен!
© Таня Мезева Всички права запазени