10.01.2025 г., 21:58 ч.

Глътка 

  Поезия
38 2 3

Лъжата... таз стара истина,

вълшебница... самозвана наивница

решила да клевети до финала!?

За да се изкара и от Бога по-бяла.

 

А черното, то е модерно.

От какво? За истината граници няма.

Ручей, бистра вода... но от бозата,

никой не бяга, тъга за баницата на Баба.

 

Кисело зеле, лахна баскасъ...

Пържен вятър на скара.

Магаре на магаре седи...

няма я вече таз вълшебна отвара.

© Ангел Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви ,Младене,Стойчо за подкрепата и разбирането!
  • Чудесна ретроспекция за Лъжата и Истината!
    Поздравления, Ангел!
  • Сентенциален стих!:

    "Лъжата... таз стара истина,
    вълшебница... самозвана наивница
    решила да клевети до финала!?
    За да се изкара и от Бога по-бяла."

    По-добре не може да бъде изречено. Поздравление, Приятелю!
Предложения
: ??:??