Смиф (Валентин Евстатиев)
248 2547
27.06.2013 г., 8:59 ч.

Глътка магия 

  Поезия
922 1 19

 

Той стоеше на балкона

и си пиеше кафето.

Беше мъничко самотен,

но безгрижен, общо взето.

 

Долу входът се отвори.

Беше тя. Закрачи бързо,

после вдигна бегъл поглед

и за кратък миг го зърна.

 

Той потръпна и усети

как денят по-хубав стана,

и дочу, че във небето

някой свири на пиано.

 

Тя отмина с леки крачки,

неизбежни като изгрев

и отекващи прозрачно.

Той след нея се усмихна.

 

© Валентин Евстатиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??