Глътка самота

petna10laleta (Таня Ив)
48 136

14.04.2013 г., 12:32 ч.

Поезия

797 0 1

ГЛЪТКА САМОТА

Отлита времето през пръстите,

разцепило минутите на две.

И даже хоризонтът не е същия -

заклещен вик във гърлото реве.

Небето от несбъдване ранено,

седефен блясък, претопен в ръжда.

Червеното не е така червено,

по-бледа остарялата луна.

И въздухът не тръпне... Мълчаливо

и неусетно впива се мъгла.

Със глътка от кафето си горчиво

изпивам бавно свойта самота...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.