Глътка свобода
От страх или от съвест неразбрана,
сами убихме думите красиви,
a погледите парят – скрита рана,
в която всички спомени са живи.
Внезaпно идват, сякаш ни връхлитат
мечтите си превръщаме във покрив,
любов такава никого не пита –
от грях се ражда, но създава остров.
Безумна и отречена, гореща,
по-силна и от тишината даже,
пречистена от шепота среднощен
и истинска, най-трудната награда.
Знам, лудост е, ала сега ме искай,
че утрото е толкова далече…
В очите ти страстта намира пристан –
луната тихо своя свян съблече.
И нека полетим след всичко земно –
нощта изтича, бистра е водата...
В най-древното и огнено вълшебство,
на глътки да отпием свободата.
© Йорданка Господинова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Поздравления за хубавото стихотворение!
-
С argonyk
поздрави -
Поздрав!
-
И на мен много ми хареса!!!
Поздравления!!! -
Отпих глътки поезия,Дани.
Поздрави за хубавия стих. -
Поздравления!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Аз пак те търся. Чувствата връхлитат.
Цветята във градината са малко.
В златиста есен птиците отлитат.
Намерихме любов, а плачем. Жалко...
Тъгата ти пак искам да погаля,
а зная, че разделяш я на три...
Цветя за тебе няма да пожаля,
а пролетта кому ли ще дариш?!
Деня си с уморени крачки меря.
На пресекулки вече е дъхът.
Аз дирите ти нейде ще намеря,
а чувства запечатал е стихът.
В очите ми кажи, недей да спориш,
поне един път пожела ли да ме имаш?!
За сетен път сърцето ще разтворя,
преди да дойде бялата ни зима.