Там, от белия ни Дунав,
той поел е към върха
и пронизан от куршума
е прекрачил вечността.
Днес към паметника гледа
свъсеното ни небе –
няма кой да го последва,
хората да поведе.
В паметта ни той наднича
и след век един, след два
тук на длан в земята тича
тази Ботева следа – ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация