Гневът на народа
Хаос, бедност, нищета,
чашата с народното търпение преля.
Доверието към властимащите се стопи,
улиците с протестиращи покри.
Крайно време беше за това,
независимо от овчата душа.
Някой може би ще се вбеси
от сравнението ми, но уви
практиката досега говори само за това.
Това е от една страна.
Едни велики божества, недосегаеми досега,
стоят стъписани от другата страна.
Какво им стана пък сега?
Какво още иска таз рая?
Не им стигат зрелищата досега?
Я флашка, я компромат.
От време на време им подхвърляме все пак!
Хляб ли?
Колкото за толкова все пак имат,
от глад нацяло няма да загинат.
Как изобщо осмеляват се така
да ни притесняват в нашата игра.
Лумпели, боклуци, я се спрете!
Е, хубаво дее, хайде още една партия стъкмете.
Колкото и да не ни се ще
и на вас ще подхвърлим едно парче.
Въпросът е останалите да се спрат
и по къщите да се приберат.
Е, това е ситуацията сега
в нашата мила страна.
И понеже и аз съм от раята,
не ми харесва развитието на играта.
Нека сънародници не се подадем и
до печеливш край за народа да я доведем.
Светлана Венева Петкова
Гр.Пловдив
© Светлана Петкова Всички права запазени