22.11.2020 г., 22:27 ч.  

Гнездо 

  Поезия
376 16 27

Разкъсвам с дъх студения разкош 

и шмугвам се в ръцете ти горещи. 

Из стаята се свлича тъмна нощ, 

ала в очите ти блещукат свещи. 

 

Ти светиш ми. Посоката е юг, 

където птиците крилата сплитат.  

Със сламки, кал, листенца за уют,

притихват те в гнездата сладко сити.

 

Заспиваме и ние в топъл кът.

Навън дъждът е ангелско пиано.

Обичам те. Прошепвам за из път.

Обичам те. Това е важно само.

© Силвия Илиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??