25.03.2008 г., 23:09 ч.

Гнездо на щъркел нямам... 

  Поезия
1677 0 34
Не ме сънувай! Бях. Едно усещане.
Не можеш да ме имаш сънотворно.
Ненужна. Като хляб, забравен в пещ.
Ухая на златисто и отровно.
Не ме помисляй! Миналото мина.
Смехът ти ме преследва за докосване.
Гнездо на щъркел нямам на комина си.
Завърна се страхът, че има после.
И вятърът е син като удавник.
Угрижени и тъмни дремят къщите.
Повярвай ми. Наистина оставам
най-трудната жена за непрегръщане. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина ЙОСЕВА Всички права запазени

Предложения
: ??:??